Константін Велічков, Царгородські сонети: Сонет XVII
Яке усе прекрасне навкруги!
Щасливий я – що можу ще бажати?
В чарівності сяйній без берегів
мій погляд може радісно гуляти;
повітря повнить ніжний запах піль,
в солодких снах дрімає ліс зелений,
на просторах морських громади хвиль
блищать в зірках, у золоті вогненнім.
Віднесена в чудне зачарування
природа в непорушності своїй
очікує в мовчазнім спогляданні
Творця почути голос громовий.
Прости! Не є скорбота, Боже мій,
злочинне і блюзнірське нарікання?
Константин Величков
Цариградски сонети: Сонет XVII
Как всичко хубаво е окол мен!
Честит да съм, що можех да желая?
Навсъде погледът ми възхитен
се скита от омая на омая;
въздуха пълнят нежни миризми,
в сън сладострастен спи лесът зелени,
в ширът безкрайни морските вълни
блестят в зари, от злато потопени.
Унесена в вълшебно обаянье,
природата във неподвижен е покой,
като че в мълчаливо сърцезанье
очакова да чуй твореца свой.
Прости! Скръбта не е ли, боже мой,
престъпно, светотатствено роптанье?
