На очах моїх сон погасила
ніч ця довга, тяжка, неспокійна.
І не стукнеш в стіну що є сили –
бо вона поміж нами подвійна.
Чую поїзда крик сумовитий,
у пітьмі голосний і бентежний.
Я цілком вже стомилась від світу,
і лиш ти мені спогад безмежний.
Може полог життя досить скоро
відійде на коротку хвилину,
там побачу – ти юний, бадьорий,
я ж невидима далі полину.
Скільки ж тої надлюдської муки
хвиля без вороття вдаль змиває.
Без побачень немає й розлуки,
а великий світ вічно триває.
Дора Габе
Раздяла
От очите ми съня изсмука
тая дълга нощ, тъй неспокойна.
Няма на стената да почукам –
тя е вече помежду ни двойна.
Чувам само писъка на трена,
в тъмнината остър и тревожен.
От света съм вече уморена,
а пък ти си моя спомен тъжен.
Тежката завеса на живота
ще се дръпне нявга за минута,
да те видя млад и свеж, и бодър,
без да бъда видена и чута.
Колко много най-човешка мъка
безвъзвратната вълна отвлече.
Няма близост, няма и разлъка,
а светът е все голям и вечен.
