Я часто сам себе не упізнаю,
коли гнітить хреста життєвого тягар...
Даремно серце в мить таку торкаю, –
у ньому помсти лиш бажання й злоби жар...
Стихають в серці почуття чудові,
куди влили гірку отруту муки й гніт,
воно ж, нещасне, сповнене любові,
колись було мені як світлий божий світ!..
Димитър Бояджиев
Аз често пъти...
Аз често пъти сам се не познавам,
кога тежи ми силно жизнения кръст...
Напразно в миг такъв сърце разравям,
там злоба сал кипи и щение за мъст...
Заглъхват чувства благи във сърцето,
де вля теглото горък и отровен яд,
а тъй с любов то пълно беше, клето,
и тъй за мен бе светъл нявга божий свят!...
