Дімчо Дебелянов, Давно вже чужа мені сонця свобода
Давно вже чужа мені сонця свобода,
у темнім вертепі я тлію від мук.
Життя-красота, о, життя-насолода,
з тобою довік я в полоні розлук!
Чи в мороці вічно молитві вмирати,
чи в грудях довічно скорботі цвісти,
там погляд побачить лиш тлінності страти,
де бачив раніше цвіт мрій золотих.
Димчо Дебелянов
Отдавна е слънцето чуждо за мене
Отдавна е слънцето чуждо за мене,
аз тлея на мъките в тъмен вертеп.
Живот-красота, о, живот-наслажденье,
докрай ли ще бъда разлъчен от теб!
Докрай ли молитвите в мрак ще замират,
докрай ли в гърдите ми скръб ще цъфти
и моите погледи прах ще намират
там, дето са търсили златни мечти.
