Потік, що стогне у долині,
вкладає спогад в кожний звук –
колись удвох ми тут із нею
єднались стиском наших рук.
Ішли ми тихо і тремтливо,
і нас п’янив тут дивний чар,
бо радість перша –дні щасливі,
в весну ту першу – перший жар.
Та на устах не появились
слова, сподівані в той час,
і хоч так близько ми тулились –
були далекі водночас.
Димчо Дебелянов
Потокът стене в долината
Потокът стене в долината,
отеква спомен в всеки звук -
тук нявга двамата със нея
пристъпвахме един до друг.
Валеше тихо, едностайно,
но нас опил бе дивен чар
пред радост първа - щастие незнайно,
пред първа пролет - първи жар.
Ала на устни не изгрея
с години чаканата реч,
че бяхме близко двама с нея
и пак безкрайно надалеч.
