Дімчо Дебелянов, В моєму сні зустрів тебе, дівчино
В моєму сні зустрів тебе, дівчино,
була ти там як пташка легкокрила,
на тебе глянув – серце вмить стиснуло,
бо ти любовний погляд відхилила.
Пішли ми вдвох. Куди? – Самі не знали,
для нас немає меж. У ліс дрімучий
вступили ми, та ти згубилась в ньому
і сум безмірний душу взявся мучить.
Пішов я, сонечко, тебе шукати
у темний ліс нічною глушиною.
– Прокинься вже – зі сміхом на обличчі
схилився срібний місяць наді мною.
Димчо Дебелянов
Насън се с тебе срещнахме, девойко
Насън се с тебе срещнахме, девойко,
кат птичка ти бе лека, бързолетна,
погледнах те и сви ми се сърцето,
че ти любовен взор към мен не метна.
Тръгнахме двама. Де? - Сами не знаем,
граници нямаше за нас. В гората
ний свляхме се, но ти изчезна в нея
и скръб безкрайна ми смути душата.
И тръгнах да те диря, слънце мое,
на тъмний лес из тмата непрогледна.
- Събудих се - с усмивка на устата
се вглеждаше във мен луната бледна.