Дімчо Дебелянов, Люблю я дивитись крізь темне сплетіння
Люблю я дивитись крізь темне сплетіння
гілок тих дерев, що вклонились мені,
як мовчки нічні розстилаються тіні
на небі, що тоне в вогні...
Й заслуханим трепетно в мову таємну
несміливих перших вечірніх зірок,
чекати на відповідь тайн тих недремних,
що душу мою обгорнули у змрок.
І в лоні нічному ронити забутим
сльозу по красі помарнілій моїй,
сльозу молитов всіх моїх непочутих
і рано схоронених мрій.
Димчо Дебелянов
Обичам да гледам през тъмните гранки
Обичам да гледам през тъмните гранки
на кротко склонени под мен дървеса
как мълком разстилат се нощните сянки
по плувнали в жар небеса...
И трепетно вслушан в мълвата потайна
на рано-ранилите плахи звезди
да чакам ответ на великата тайна,
която душата ми в мрак обгради.
И дълго да роня във нощните скути
сълзи за отминали в път красоти,
сълзи за молитвите свои нечути
и рано умрели мечти.
