Блиск місяця сяйним розливом
печально безлюдну освітлює путь.
За днем, що в ганьбі і сльозах – нещасливим,
в солодкому сні всі страждання підуть.
Простори полів безшелесних
не знають серпа, ні дзвінкої коси –
немовби сонм ангелів з амфор небесних,
над ними летівши, лив бризки роси.
Зоря вниз зірвалась неспинно;
і небо глибоке безмовне повік,
і чути як хвиля за хвилею лине
в прикритий травою глибокий потік.
Тремчу я, і тану, й прямую
у море спокійне, де промінь згасав –
так тихий, смиренний, мов знову цілую
ті очі в сльозах, що колись цілував.
Димчо Дебелянов
Нощем
На лунния трепет вълните
заливат скръбта на безлюдния път.
След ден на позор и на сълзи прикрити
как тихо, как сладостно жалбите спят.
Низ ширните плодни простори
не трепва ни сърп, ни звънтяща коса -
то сякаш сонм ангели с бели амфори
прелитат над тях и разръсват роса.
Далечна звезда се отронва;
пустинно мълчи небосводът дълбок
и чут е вълна как вълната догонва
в прикрития в тревните пазви поток.
Аз тръпна, аз тая, аз плувам
в море от покой и безсилни лъчи
и тъй съм смирен - сякаш повтор целувам
през сълзи целунати нявга очи.
