http://www.vbox7.com/play:61d3802620
~&*~
От устните ти нежни
aз силно вино пих~
Омаях се...
След туй отидох да умра.
Погребах себе си...
Сам зарових
таз ненужна плът
и изтръгнах с две ръце сърцето си...
Защо ми бе?!
Дали защото устните ти в кръв
тъй яростно говорят ми~*
или Венеро моя, туй е мисъл
в мойта гръд
преплела времена
и чувства в цвят
на дишаща вода~*
Взех най- фината игла
и с нея аз направих ситен бод
на таз вълшебната уста
защото заслепен от ревност бях,
но не можах туй страдащо мълчание
да гледам~*
в очите твои след тоз свой акт
прочетох толкоз много нежност,
че проклех се сам
и в ридания започнах да разшивам
със трепереща ръка
разцъфналите устни на любимата жена~*
завърнал се на раната ти
аз умирах всеки път удавен
от по една река,
която рукваше от твоята уста,
и всеки път забивах нож в сърцето си
наказвах се...
Кой аз бях?!
Устни на Богиня нима съшиват се~*
Проклинах себе си,че правил бях
тъй ситен бод...
понеже и звук не исках да излиза
Луд ли бях?!
Посегнах аз на собствената си жена
и лиших сам себе си
от този сладък глас,
и тез думи дето карат
моето сърце да диша-
сега давещо се в таз ревнива кръв.
Едва успявам да разшивам,
защото много са реките.
Всяка до свойто дъно ме завлича.
Трябва ми от твоята Любов,
за да продължа да дишам
и да поправя този грях~*
Как посмях до твойте устни
да допра студен метал
и вместо конец
своето безумство да използувам~*
Защо помислих си, че имам власт
на Венерините устни
Аз Господар да съм~*
Сега съм тъжен роб.
На „ Кой” сърдит да съм?!
Изплувам от дъното
на всяка кървава река
и с разкаяните си ръце аз тебе връщам...
Нали за кратко време те заших-
Защо сега годините отнема ми
да освободя мъничката ти уста
и колко трябва да съм бил пиян
да се откажа тебе да целувам...
Да лиша сам себе си
от този меден дъх и глас,
за който векове на колене стоях
и молех Бог
да натрие със живот лицето ми.
В земя на мъртъвци стоях.
~&*~ УСТНИ В КРЪВ
Бяло цвете подари ми Бог...
Милостив към мене бе,
но в тъмното обърках
собствената си със твойта плът
и метал до устните на птица Жар допрях~*
Полудях, защото разтопеният метал
Тъй гневен бе, а нямах воля да разбирам,
че всъщност този гняв е мой...
защото в земя на мъртъвци стоях.
Очите мои не познаваха ни един Бял свят
и за първи път срещаха Цветът~*
Венера прати милостивият мой Бог
чул молбата ми~*
В тялото на Птица Жар
Скри нежни думи и Любов...
Помоли ме да пазя тоз Извор свой
защото Дар ми е
и аз понеже тъмен съм герой
виждащ в тъмното~*
обърках свойте устни с твоите,
съших ги със самочувствието
на знаещ воин смел
господстващ над всяка милост...
печелил всеки бой,
но в тази битка
откинал сам главата си
в едно със златния гердан~*
2 април 2012 г
Л~E
|
|
