Пробуджуюсь, дивлюся – круто шлях
переді мною в мороці повився,
позаду мла, а в ній руїни й прах –
там храм мій остаточно розвалився,
і страх студений душу схолодив –
навіщо я живу, навіщо жив.
Пробуджуюсь і чую – тужний звук
печальних гімнів навкруги лунає,
і молота важкий невпинний стук
в окови мої мрії заганяє,
котрі росли в душевній глибині
в ночах безсонних і в сонливі дні.
Пробуджуюсь і плачу я в журбі –
через нещастя нинішні й прийдешні,
що мрії ті, котрі носив в собі,
не збудуться, як не збулись, сердешні,
що сонце в темну хмару вже спішить,
у душу промінь кинувши на мить.
Димчо Дебелянов
Пробуждане
Събуждам се и гледам — стръмен път
далеч пред мен извива в мрачините,
зад мен мъгли — печално там стърчат
на моя срутен храм развалините —
душата ми облъхва леден страх, —
защо живея, и защо живях.
Събуждам се и слушам — звук след звук
от химни погребални се раздават,
далеч се нейде слага тежък чук,
мечтите ми погинали сковават,
изникнали в душевни дълбини
в безсънни нощи и през сънни дни.
Събуждам се и плача аз от жал
зарад несрети минали и бъдни,
че туй кое съм страстно бленувал,
не се сбъдна и няма да се сбъдне —
че в тъмен облак слънцето се скри,
преди душа ми с лъч да озари.
адреса: https://www.poetryclub.com.ua/getpoem.php?id=564040
Рубрика: Поетичні переклади
дата надходження 03.03.2015
автор: Валерій Яковчук