Чудні моєї юності вогні
і блискавки сяйні моєї ночі,
в пітьмі вождем ви зробитесь мені,
вас радо у пітьмі зустрінуть очі!
Я сходжу із незнаємих вершин
В безодні мокрі, хмурі, жалюгідні,
і безтурботні марення душі
лиш марення – лазурні та безплідні.
Я бачу тіні світлих тихих снів
в спекоті дня, у подихах зефіру;
хоч в серці дзвін весільний не дзвенів,
та все ж в душі не згасла скорбна віра,
що в час ясний, коли мине імла,
примирені, безмовні і безгрішні,
як долі втіха у тенетах зла,
зустрінуть вас відроджені, колишні
чудні моєї юності вогні
і блискавки сяйні моєї ночі...
В пітьмі вождем хай зробляться мені,
їх радо у пітьмі хай стрінуть очі!
Николай Лилиев
Светкавици на мойта ранна нощ
Светкавици на мойта ранна нощ
и пламъци на мойта странна младост,
бъдете ми в тъмите верен вожд,
бъдете ми в тъмите нова радост!
Аз слизам от незнайни върхове
в усоите на мрачни преизподни
и моите безбурни бленове
са бленове лазурни и безплодни.
Аз дебнех сенките на ведър сън
сред зноен ден, сред трепнала омара,
душата ми не лъхна сватбен звън,
но не угасна скръбната ми вяра,
че в светъл час, над бури и мъгла,
безмълвни, примирени и безгрешни,
утехата на мойта орис зла
отново възродени ще ви срещне,
светкавици на мойта ранна нощ
и зарници на мойта странна младост…
Бъдете ми в тъмите верен вожд,
бъдете ми в тъмите нова радост!
