ОТРЫВОК ИЗ ПОЭМЫ „ПОСЛЕДНИЙ БОЛГАРИН” (перевод с болгарского)
ОТРЫВОК ИЗ ПОЭМЫ „ПОСЛЕДНИЙ БОЛГАРИН” (перевод с болгарского языка на русский язык: Александр Морозов - Морозовлит)
Лес густой, мелководные мутные реки, и дома обветшалые – это Болгария.
Снесена баррикада, разделяющая пекло и рай – время съело Евангилие...
И всю жизнь лишь к тебе устремляемся мы, а в итоге, всё дальше уходим...
Мы грешны все с одной лишь стороны, с другой – люди ангелам в ровень.
Здесь с одной стороны – мы – обычные граждане, а с другой – управленцев верхушка
Мы – лишь падаль, они – стервятники. Все мы – в прошлом, а эти – в будущем...
Меж поселений наш путь лежит, и развязка близится, чуть потерпим...
Два различных мира соеденим – этот мир и тот, с которым встретимся после смерти...
Красимир Георгиев
ОТКЪС ОТ ПОЕМАТА „ПОСЛЕДНИЯТ БЪЛГАРИН”
България – тази гъста гора, тази мътна река, тази стара къща,
порутена барикада, разделяща рая и ада, проядено от времето евангелие,
цял живот вървим към теб, но всъщност цял живот от теб се връщаме,
от едната страна сме ние, грешниците, от другата страна са ангелите,
от едната страна сме ние, сивите граждани, от другата е върхушката.
Ние сме мършата, те са лешоядите, ние сме миналото, те са бъдното.
Големият път води поне до две селища, а нашият път тръгва от тях и до тях свършва,
нашият път свързва два свята – този и отвъдния.
Спасибо, Зоя. Вообще у Красимира много сильных вещей.
