Димить димар. Пташки себе гойдають.
Зима на білених гілках пряде.
А де поділось їхнє листя, де?
В мені з гілок також пташки співають.
Кого в тій пісні зігрівати мають –
на берег на який вона зведе?
В пустелю чи у храм його введе,
де молитви на сонці дозрівають;
де золотими пальцями в нестямі
весна смарагдові химери тче;
і де роки в потоках тихоплинних,
де старість не хреститимуть у храмі;
де щедро Божа благодать тече
у молитвах безмовних і сумлінних.
Мара Белчева
Дими коминът
Дими коминът. Птички се люлеят.
На бели клони зимата преде.
Къде са техните листа, къде?
На други клони в мене птички пеят.
Кого ли с песента си ще съгреят –
на кой ли бряг тя ще го изведе? –
В пустиня, в храм ли ще го въведе,
молитвите на слънцето де зреят;
където пролетта със златни пръсти
смарагдените приказки тъче;
годините където нямат бръчки
и в храма никой старей се не кръсти.
И Божията благодат тече
в молитвите на съвести без злъчки.